Колкото повече езици, толкова по-лесно?!

Колкото повече езици говорите, толкова по-лесно ще научите нов.

Помните ли първия си чужд език и колко време ви отне, докато успеете да кажете едно изречение и да разбирате езика донякъде?

Още помня точно как учих английски. Беше дълъг и мъчителен процес, докато започна да разбирам поне малко от езика. Малко по-късно започнах френски и при него също мина много време, докато успея да кажа поне едно изречение и свикна с новите структури. След френския дойде испанският. С него се справих бързо: още в началото разбирах някои думи, а след няколко месеца вече можех да общувам. Когато през следващите години учих италиански и португалски, нещата вървяха още по-бързо. Още от самото начало разбирах много думи. Португалския пък в началото разбирах толкова добре, че можех да чета и разбирам цели текстове, и то без никакви предварителни уроци. Така че колкото повече езици говорите, толкова по-лесно научавате нов.
‍

Но защо е така?

За да намерим обяснението, нека се върнем малко назад в историята на езиците. Езиците не са нещо, което някой е създал веднъж завинаги с неизменни структури. Те непрекъснато се развиват и смесват с други езици и диалекти, а с времето могат и напълно да изчезнат. Много от езиците, които и днес се говорят в Европа, имат дълга история и са претърпели големи промени. Въпреки това всички те произлизат от един общ праезик, а именно праиндоевропейския, който е на няколко хиляди години. От този праезик се е развило индоевропейското езиково семейство, което има много подсемейства. Всички те произлизат от този единствен праезик и са се променили с времето. Сред тях са германското езиково семейство, към което принадлежат немският и английският, славянските езици, към които спада например руският, балтийските езици като литовския и латвийския, както и отделни езици като албанския или гръцкия. Тъй като много от днешните световни езици са индоевропейски и следователно имат общ произход, можем да извлечем полза, когато учим повече от един от тях. Тези езици наистина имат различни сходства помежду си, а езиците от едно и също семейство още повече.

Романските езици например произлизат от латинския. В древността Рим имаше огромно влияние върху цялото Средиземноморие, а латинският, който се говореше в Рим, бързо се разпространи. С времето латинският се смеси с диалектите на различните страни и така възникнаха романските езици. Латинският е мъртъв език, но продължава да живее в романските езици. Затова френският, италианският, испанският и португалският много си приличат и са възприели много структури и думи от латинския. Понякога приликите са толкова големи, че ако говорите френски, например 50% от основния речник на италианския ви е вече познат. Някои граматически структури също много си приличат при езиците от едно семейство и много правила могат да се пренесат.

Без съмнение тези прилики между два езика са ни от полза и когато знаем за тях, можем още по-съзнателно да пренасяме думи. Но всяко хубаво нещо има и обратна страна. Същите прилики могат да доведат до смесване на два езика. Много думи в различните езици не са еднакви, а само много сходни, с малка разлика, например в две букви.

Думата „свят“ например е „mondo“ на италиански, „mundo“ на испански, „mundo“ на португалски и „monde“ на френски. Тези думи много си приличат и ги разбирате всичките, дори да говорите само един от тези езици. Но ако например някой вече говори испански и иска да научи италиански, лесно може да се случи да пренесе испанската дума „mundo“ в италианския. Обикновено това става несъзнателно и пречи на ученето. Хубавото е, че колкото по-добре владеете езиците, толкова по-лесно ги различавате. Затова подобни погрешни пренасяния са предимно грешки на начинаещите. Но в това няма нищо лошо, защото показва, че говорите повече от един език, а това е нещо хубаво. Подобни грешки, разбира се, винаги ще се случват и не можете да ги избегнете. Но следващия път, когато направите такава грешка, ще знаете, че причината се крие в историята на езика.