Как учат децата и възрастните и какво разкрива тестът wug за граматиката

Децата се научават да ходят, да говорят и да карат колело, без изобщо да отварят упътване. Възрастните обикновено искат първо упътването. Нито един от двата начина не е грешен: децата и възрастните просто учат по различен начин. А когато става дума за нов език, тази разлика има по-голямо значение, отколкото повечето хора си мислят.

Как учат децата

Децата учат, като правят. Опитват, падат, смеят се и опитват отново. Никой не обяснява на четиригодишно дете на колело какво е равновесие: детето просто кара, докато не се получи. По-голямата част от това учене става, без детето изобщо да го забелязва. Изследователите го наричат имплицитно учене: мозъкът улавя закономерности от опита, без някой да му ги посочва.

Бебетата са удивително добри в това. В един известен експеримент осеммесечни бебета слушаха поток от измислени срички само две минути. След това вече можеха да различат кои срички вървят заедно като „думи“, единствено по това колко често една сричка следва друга (Saffran, Aslin и Newport, 1996).

Децата имат на своя страна и още две неща: време и липса на страх. Детето прекарва години сред хора, които му показват, повтарят и го поправят, и няма много други занимания. А и няма нищо против да сбърка.

Как учат възрастните

Възрастните учат иначе. Рядко просто попиват. Те искат да разберат. Свързват новото знание с това, което вече знаят, проследяват едно обяснение, държат в ума си няколко стъпки едновременно и мислят как учат най-добре. Никой не се научава да шофира, като седи години наред в кола и гледа. Ходите на шофьорски курс, научавате правилата за движение и за какво служи всеки педал, а после карате, докато всичко започне да става от само себе си.

За сметка на това възрастните имат по-малко време, повече неща, които ги разсейват, и често по-голям страх от грешки. Силата им е разбирането и те учат най-бързо, когато могат да се възползват от него.

Какво означава това за езиците

Никъде разликата не е толкова ясна, колкото при езика. Всяко дете научава родния си език без нито един урок по граматика. То чува езика си хиляди часове, преди да каже цяло изречение: на закуска, във ваната, преди лягане, ден след ден. Затова много възрастни смятат, че трябва да учат нов език „като дете“, просто като слушат и повтарят.

Но за да учите като дете, ще ви трябват и годините слушане, които има детето. За да видим какво могат да направят възрастните вместо това, си струва да погледнем какво всъщност извличат децата от всички тези часове. Една малка синя птичка от 1958 г. ни го показва.

Птичка на име wug

През 1958 г. американската психолингвистка Джийн Бърко, известна днес като Джийн Бърко Глийсън, публикува изследване, което се превърна в едно от най-известните в езикознанието. Тя показваше на деца на възраст между четири и седем години прости рисунки на същества и действия, които не съществуват. На една от картите имаше малко създание, което приличаше на птичка: „This is a wug.“ На следващата карта бяха две такива: „Now there is another one. There are two of them. There are two ___.“

Децата казваха „wugs“. На друга карта имаше мъж, който „knows how to rick“, тоест умее да прави нещо, наречено „rick“. И вчера е правил същото. Какво е направил вчера? „He ricked.“

Звучи банално, но не е. Никое от децата не би могло да е чувало тези думи дотогава, защото Бърко ги беше измислила. Нямаше какво да повторят. За да каже „wugs“, детето трябваше да знае правило (за повече от едно се добавя -s) и да го приложи към дума, която чуваше за първи път в живота си. Децата не просто събират думи. Те събират правила. Това дори може да се чуе: в един момент англоговорящите деца започват да казват „goed“ вместо „went“ и „mouses“ вместо „mice“. Открили са правило и вече го прилагат навсякъде, дори там, където не му е мястото.

Опитайте сами

Ето две измислени думи по примера на Бърко, този път на български. Поставете всяка от тях във формата, която изисква изречението. Тестът действа най-добре, ако българският е родният ви език, защото тогава показва какво знаете, без никога да сте го учили.

Знаете правилата, дори ако никога не сте ги учили

Справихте ли се и с двете думи? Носителите на езика почти винаги успяват, често без да се замислят и за секунда. А това съвсем не е даденост: децата на Бърко се затрудняваха с някои думи. Мнозина казваха „two tass“, а повечето още не можеха да превърнат „bod“ в „bodded“. Някои части от системата си идват на мястото едва по-късно.

И все пак преди теста вероятно не бихте могли да обясните правилото. Няма как да сте наизустили формата на дума, която не съществува. Вие сами сте я образували, а за това е трябвало да приложите правило. Мнозина казват за себе си, че са „слаби по граматика“. Тестът wug показва точно обратното: да владее човек един език означава да знае правилата му, независимо дали може да ги назове.

Защо възрастните трябва да учат правилата

Като дете сте сглобили правилата на родния си език от години слушане. Когато учите нов език в зряла възраст, тези години ги нямате. Затова пък имате нещо, което децата нямат: някой може да ви обясни правилото и вие веднага да го приложите. Изследванията показват колко голямо е това предимство.

• Когато англоговорящи семейства се преместиха в Нидерландия, през първите месеци тийнейджърите и възрастните напреднаха по нидерландски по-бързо от малките деца. Най-малките, на възраст от три до пет години, имаха най-слаби резултати (Snow и Hoefnagel-Höhle, 1978).
• Преглед на 49 изследвания върху езиковото обучение установи, че учащите, на които правилото е било обяснено, са напреднали осезаемо повече от тези, които са виждали само примери (Norris и Ortega, 2000). По-късен преглед на 41 изследвания стигна до същия извод както за простата, така и за сложната граматика (Spada и Tomita, 2010).
• Сред унгарските имигранти в САЩ, пристигнали там като възрастни, малцината, чиято граматика беше толкова добра, колкото тази на хората, дошли като деца, имаха нещо общо: силна дарба да анализират езика (DeKeyser, 2000). Възрастните, които стигат до върха, го постигат чрез разбиране, а не като попиват всичко, както правят децата.

Защо правилото трябва да е на първо място

Възрастен, който учи само от примери, трябва сам да отгатне правилото зад тях. Понякога догадката е вярна. Често е вярна само наполовина. Който учи испански, чува libros, casas и mesas и заключава, че в испанския множественото число просто се образува с -s. После идват papeles и ciudades и догадката се разпада.

А всяка догадка се упражнява. Мозъкът укрепва това, което повтаряме: всеки път, когато използвате дадена форма, връзката зад нея става малко по-здрава, независимо дали формата е правилна или грешна. Ако месеци наред упражнявате грешна догадка, утъпквате грешна пътека и после трябва да се отучвате от нея, а отучването е по-трудно от ученето. Ако започнете с правилото, всяко изречение, което съставите, затвърждава правилния модел още от първия ден. Тогава примерите вършат това, което умеят най-добре: превръщат правилото в навик, докато то не започне да ви идва толкова лесно, колкото отговорите ви в теста по-горе.

С други думи, правилата не заместват примерите. Те им дават посока. На децата им трябват години, за да открият правилата в това, което чуват. А на възрастните някой може просто да ги обясни и така да им спести тези години.

Как LENGO прилага това на практика

Именно затова всеки урок по граматика в LENGO започва с правилото: кратко обяснение, после примери, после упражнения, в които сами прилагате правилото, точно както в теста wug. Думите, които учите, се връщат през все по-дълги интервали, малко преди да ги забравите, така че правилата и речниковият ви запас растат заедно. Можете да разгледате уроците по граматика за всички 29 езика направо тук, на сайта.

Така че следващия път, когато си помислите, че сте слаби по граматика, спомнете си за малкия wug. Вече знаете повече правила, отколкото предполагате. Научете следващото, упражнявайте го и скоро то ще ви идва също толкова естествено.

Източници

• Berko, J. (1958). The child's learning of English morphology. Word, 14, 150-177.
• Saffran, J. R., Aslin, R. N., и Newport, E. L. (1996). Statistical learning by 8-month-old infants. Science, 274(5294), 1926-1928.
• Snow, C. E., и Hoefnagel-Höhle, M. (1978). The critical period for language acquisition: Evidence from second language learning. Child Development, 49(4), 1114-1128.
• Norris, J. M., и Ortega, L. (2000). Effectiveness of L2 instruction: A research synthesis and quantitative meta-analysis. Language Learning, 50(3), 417-528.
• Spada, N., и Tomita, Y. (2010). Interactions between type of instruction and type of language feature: A meta-analysis. Language Learning, 60(2), 263-308.
• DeKeyser, R. M. (2000). The robustness of critical period effects in second language acquisition. Studies in Second Language Acquisition, 22(4), 499-533.