Как повторението с интервали ускорява ученето на езици

Мечтаем да запомняме всичко от първия път, но всички знаем, че при повечето от нас това не е така. Затова в тази статия ще разгледаме как работи човешката памет и как е свързана с ученето на езици. Заради значението му за паметта и ученето централно място тук ще заеме понятието „учене с интервали“. Ученето с интервали е техника, която изисква достатъчен брой повторения, за да се запечата наученото. Многократното повтаряне на една и съща информация ни помага да прехвърлим новите знания от краткосрочната в дългосрочната памет. Ако използваме тази способност на паметта в своя полза, можем да учим най-ефективно.

Когато говорим за запомнянето на знания, трябва да обърнем внимание на мястото, където то се случва. Колкото важен, толкова и удивителен, човешкият мозък е едно от най-невероятните творения. Всяко увреждане на мозъка се отразява на целия организъм. Рекламите възхваляват ползите от определени храни или хранителни добавки за по-добра памет. Освен това хората изпробват капацитета на мозъка си до краен предел, например в състезания по запаметяване. Човекът е същество, което събира информация. Бебетата например попиват всичко. От раждането до шестата година детският мозък работи съвсем различно от мозъка на възрастния. Малките деца поемат огромни количества информация от заобикалящата ги среда. Способността да запаметяваме нова информация обаче запазваме до дълбока старост. Нещо повече, можем да използваме всичко, което научаваме за себе си, за да запаметяваме по-ефективно.

С краткосрочна памет означаваме простото временно съхраняване на информация. Чрез повторението мозъкът ни започва да определя коя информация е нужна. Тя минава през последваща проверка и едва след това я съхраняваме в дългосрочната памет. Този опростен модел можем да допълним с работната памет, която временно съхранява и обработва информация. Работната памет действа като система за сложни дейности като мислене, учене и разбиране. С нейна помощ можем да извикваме и използваме информация от дългосрочната памет. Освен това работната памет може да ни помогне да задържим определена информация за по-дълго.

Тази концепция лесно се пренася и към ученето на езици. Като повтаряме думите през определени интервали от няколко минути, часове или дни, можем да ги преместим в дългосрочната си памет. С различни упражнения, при които трябва да запомним как изглежда думата, реда на буквите и звученето ѝ, можем да ускорим прехвърлянето на думите в дългосрочната памет. Помага ни и да натоварваме работната си памет с различни въпросници и тестове. Така сигнализираме на мозъка колко важни са определени думи. Колко задълбочено работим с непознатите думи, влияе значително на това колко бързо ще определим една дума като важна и съответно ще я запомним трайно. Голямо предимство е например, ако не само пишем и чуваме новата дума, но и сами я произнасяме.

‍

‍

‍‍Въпреки че мозъкът на всеки работи различно, има сходни модели, които ни помагат да го разберем по-добре. Удивително си приличаме, когато става дума колко често трябва да повтаряме една нова дума. Установихме например, че най-ефективно е да бъдем питани за дадена дума малко преди да я забравим. Тогава все още имаме смътен, но съществуващ спомен за нея. Затова, ако някоя дума ни затруднява, е добре да я извикаме отново след няколко минути. По-лесните думи пък е достатъчно да си припомним след часове или дори дни. Ако след дни, прекарани в други занимания, все още знаем думата, можем да приемем, че мозъкът ни надеждно я е съхранил в дългосрочната памет.

Някои думи, особено когато мозъкът ни не успява да ги свърже с други знания, стигат дотам по-бавно. Тук не бива да губим търпение дори след много повторения. Обикновено това просто отнема повече време и няма защо да се упрекваме. Установихме също, че колкото повече срички има една дума, толкова по-трудно я запомняме. Затова трябва да сме търпеливи особено с дългите думи с много срички. Ако някоя дума упорито не иска да остане в паметта ни, можем съзнателно да изградим мисловни мостове и да я запомним чрез изкуствена асоциация. Можем да използваме неща, които звучат подобно на думата, или да съставим изречение, което я поставя в контекст, важен за нас.

‍

Да намерим оптималния ред, в който да преговаряме думите, обаче е трудно. Би трябвало ръчно да категоризираме всяка дума, като използваме всичко, което знаем за паметта си. Вместо това LENGO запазва кога за последно е повторена всяка дума и колко добре я владеете, за да постигне точно това. Като взема предвид няколко фактора, приложението съставя график кога в идеалния случай трябва да повторим думата. Така приложението само подбира думите и определя оптималния ред на учене. Когато отворим нов урок или завършим упражнение, препоръчаните думи се избират автоматично.