Седем езика на 17 години

Тази статия разказва завладяващата история на едно момиче, което още в невероятно ранна възраст поема по пътя на изучаването на различни езици.
‍

Sarina Schroff е 17-годишна швейцарка, изпълнена с живот. Редовно ходи на фитнес, обича да прекарва време със семейството и приятелите си, обожава да готви вкусни ястия и отделя много време на своята страст (а вече и талант): изкуството да учи различни езици.

Прочетете по-нататък, за да разберете как откри тази страст и докъде я отведе тя.
‍

Откъде идва вдъхновението?

Колко често попадаме на нещо, без веднага да осъзнаем същността му, докато то не се окаже точно това, което сме търсили от самото начало?

Sarina се запали по нещо, което напълно промени живота ѝ. Благодарение на опита си в гимназията и потапянето си в света на модата тя откри в себе си едно съдбовно желание: да учи различни световни езици.

Колкото и необичайно да звучи, човек никога не знае откъде ще дойде вдъхновението. За сър Исак Нютон то дойде под формата на обикновена ябълка, която му помогна да разгадае тайните на законите във Вселената. За Sarina това беше модата.
‍

И какво точно се случи?

Преди четири години, когато Sarina беше на 13, тя забеляза, че различните култури и модни тенденции я интригуват, и това постепенно подхрани страстта ѝ към ученето на нови езици. Освен това училището (Kantonsschule) я вдъхнови и затвърди решението ѝ да се запише в двуезична паралелка, а благодарение на ентусиазма на своя учител тя се увлече и по френския.  

За нея ученето на различни езици беше като опознаване на различни култури чрез модата и езиците, които се говорят в съответната култура.  Когато в по-горните класове се появиха допълнителни предмети като португалски, руски и испански, тя още повече се увлече по развиването на съответните езикови умения. Затова написа матурната си работа (около 60 страници) на всички езици, ​​които вече владее, а освен това научи сама италиански.
‍

Началото винаги е най-трудно

Пътят към успеха никога не е лесен. Всъщност именно началото му често е най-трудната част, защото изисква твърда решимост още от първата крачка. Без тази решимост може да се сринете още при първите трудности.

Началото е не само трудно, но може и да ни изненада. Неща, които може би не сте очаквали, могат да се появят всеки момент и да ви разтърсят до дъното на душата. В тези решаващи моменти се случват две важни неща:

1. Животът ви изправя пред нови несигурности.
2. Или откривате у себе си несигурности и силни страни, за които дори не сте подозирали.

И Sarina се сблъска с подобни обстоятелства, когато се появиха нови несигурности.
‍

Докато учеше, тя откри, че говори доста добре и речта ѝ тече гладко. Въпреки това винаги се чувстваше несигурна, когато говореше на чужд език пред носител на езика.

Това обаче се оказа определящ момент. Тя знаеше, че не бива да се чувства така, затова се убеди да преодолее несигурността си и продължи упорито по пътя към още езици. Ето защо днес я познаваме като момичето, което на 17 години говори седем езика.
‍

Как го планираме и как се получава

Пътят ни води там, където ни е отредено да бъдем, а не там, където сме планирали. Затова при повечето от нас нещата се развиват непредвидено, защото животът има навика да поема в посоката, която съдбата е начертала.

Може би като малки сте мечтали да станете пилот, а в крайна сметка сте станали художник и сте открили истинското си призвание. Самата Sarina не планираше да става лингвист. Винаги беше мечтала за кариера в правото.

Така, докато се запознаваше с правото, Sarina неволно откри съвсем нов път: изкуството да учи различни езици. Погледът ѝ към живота започна да се променя.
‍

Никой не е казвал, че ще е лесно

Пътят в живота никога не е постлан с рози. Напротив, човек трябва да работи усилено, за да се наслади от време на време на няколко безценни мига радост, а пътят към успеха минава през много трудности и изпитания.

Пътят става още по-труден, когато се заемете сериозно с мечтите си, защото животът има свои начини да изпита колко сме отдадени на това, към което се стремим. Трудностите идват във всякакви форми и размери. За някои пречката са парите. За други може би семейството или натискът на обществото. При Sarina това беше управлението на времето.

Sarina често минаваше през периоди, в които не можеше да утоли жаждата си за нови езици, защото трябваше да се занимава с най-различни други неща, несвързани с тях.

Докато учеше италиански например, Sarina беше заета с фитнеса от три до пет дни седмично, с купоните с приятели, с времето със семейството, с училището и с работата.

‍

‍

В един момент Sarina стигна до потискащата мисъл, че никога няма да научи италиански. Все пак осъзна, че ключът е постоянството.

Докато държите на това, към което се стремите, и му отделяте дори по пет минути на ден, например докато пътувате с влака, можете да продължавате да работите за целта си.
‍

Време ли е да се откажем?

Колко пъти, докато се стремим към дадена цел, си казваме, че е време да се откажем? Всички имаме моменти на слабост, в които не можем да мислим за нищо друго, освен да зарежем всичко.

Това са моментите, в които губим битката с изпитанията, които животът ни поднася. За съжаление пропуснатите в такива моменти възможности понякога се превръщат в най-голямото ни съжаление.

В един момент ученето на руски ѝ се струваше безсмислено, защото Sarina не можеше да намери нито една добра причина да учи този език. Докато се мъчеше с тази дилема, връхлетяха я и други изпитания и неволи, с които трябваше да се справя по същото време.

Разбираемо е да имате моменти на слабост, в които сте на крачка да се откажете, и после да се утешавате с мисълта, че животът дава втори шанс. Сега Sarina копнее да даде всичко от себе си, за да научи руски, защото преди не успя.
‍

Никога не знаете докъде можете да стигнете, докато не се надскочите

Може да си казваме, че нещо е извън възможностите ни, но иронията е, че никога няма да разгърнем истинския си потенциал, ако не стигнем до границите си. Може дори да предвиждаме момента, в който вероятно ще спрем. Всъщност тъкмо тези намерения да се откажем могат да се превърнат в ново начало.

Sarina никога не е предполагала, че ще стигне толкова далеч в ученето на нови езици. Като дете за нея ученето на езици се свеждаше до училището. През следващите години имаше моменти, в които си казваше, че това е единствената ѝ цел в живота и че рано или късно упоритият труд ще се отплати. И се оказа напълно права.

‍

‍

Сами да се потупате по рамото

Някои от нас имат нужда от думи на признание и насърчение, а други се раждат амбициозни и сами се мотивират. Sarina е от вторите и има големи цели.

Тъй като сама се мотивира, когато нещо я заинтригува и запали искрата на страстта ѝ, тя винаги е готова да даде повече от себе си, за да го постигне.

Освен това Sarina е перфекционистка, която живее с девиза „всичко или нищо“. Това поддържа неуморния ѝ дух и я държи винаги съсредоточена върху поставените цели.
‍

Езиците като ключ към другите култури

Когато се научим да говорим различни езици, можем да разбираме по-добре и съответните култури. Така развиваме емпатия, търпимост и приемане към хората, които не са като нас.

Ученето на чужди езици ни прави по-добри събеседници и разширява погледа ни към други култури, общности и етноси. Това е една от основните причини Sarina да е толкова отдадена на езиците.

‍

Sarina Schroff е изминала дълъг път, откакто откри любовта си към езиците. Тя вярва, че като се учи да говори и разбира езици от различни краища на света, опознава по-добре и човечеството като цяло. В крайна сметка ученето на езици помага да изграждаме връзки, основани на емпатия, състрадание и приемане.